Dec 18, 2016, 9:03 PM  

...

  Poetry » Other
518 1 6

В самотна нощ,
черна, като дявола.
Припознах себе си в Христос,
баща на които е Господа.

 

Тръгнах уверено,
по повърхността на водата.
Чувствах се сигурно,
аз бях съдбата.

 

В една самотна нощ,
черна, като дявола.
Когато бях Христос
още не разпнат 
...на кръста.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Русев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...