Любовта е гнет
Гнети ме, когато светът свойте звуци отприщва,
кална, премятаща каменни думи, бучаща река,
завряла от черни - изтръгната злост - коренища;
а го няма спокойният, плътен, пречистващ твой глас.
Гнети ме, отвсякъде чифти очи в мен се впиват,
сякаш съм в призрачна, дебнеща, гъста гора,
от таз дружелюбна потайност тръпки побиват ме;
твоят поглед ми липсва - искрено-стоплящо-благ.
Гнети ме от чужди ласкателства - мамещи букли,
неестествено лепнат додатък връз жива душа,
донагласяне чак до типа на страхотната кукла;
мен мили, понякога твърди, но твои слова ме тешат.
Гнети ме от устни с гнусни представи, че слизат
по тайни фантазии-пътечки към женския храм;
единствен допря първо в болката устни загрижени,
затова само твои целувки ще стигнат до "там".
Гнети ме, когато плячкосва светът сетивата ми,
достатъчно пълни с потебен копнеж и мечти!
Любов е, когато щастлива съм в твойте обятия!
Любов е, когато светът, в който липсваш, гнети!
© Таня Донова All rights reserved.
