Feb 4, 2012, 2:41 AM

* * *

  Poetry
378 0 0

 

Гледам коледната мъничка елха

и висящите по нея нещица -

еленчета, джуджета,

а снежният човек дори е с каска!

Интересно! От какво ли се предпазва?!

Да не би от слънцето?

Ами да! Неговата ледена снага

от слънцето веднага ще изчезне.

Ще щръкнат само две очи,

които ще надничат

и тъжните си впечатления

не ще има къде да приютят!

Стой си с каската, човече, стой,

очите ти не ще го понесат...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Рускова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...