Тялото – сковано от студа,
стои и чака теб.
Сърцето – счупено на две,
стои и чака теб.
Очите – червени от сълзи,
пак те търсят теб.
Душата – ранена от лъжи,
още жадува за теб.
И когато ти си тръгна,
остави ме умираща едва,
иска ми се да се върнеш,
но не ще се случи това.
Сега не мога аз да чуствам,
гасна всеки ден,
обичам те – това е моят грях
и ще плащам за него всеки ден.
© Веселина All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
