Aug 2, 2007, 12:12 PM

* * *

  Poetry
1.1K 0 3

Срещнах го в четвърти клас, той беше нов сред нас...
 Правеше се на много велик, влюбих се в него от първия миг.
Мислех за него цяла нощ, дали е добър или лош?...
На следващия ден пак го видях, от радост и вълнение почервенях...
В часа по музика погледна ме той, но не ми се усмихна, уви.
През междучасието се запознахме, телефонните си номера разбрахме,
звъняхме си всеки ден - дали е бил влюбен в мен?!
Един ден се наложи да замина и никога не го видях,
но че тъжил е за мен от някого разбрах!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Питър Пан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...