Feb 7, 2014, 12:34 AM

*** 

  Poetry
320 0 0

Едно момиче те обича и заради теб очите и са пълни със сълзи,
заради теб тя се измъчва до зори.
Боли я и от острите ти думи сърцето ù кърви,
ах, как иска с една вълшебна пръчица всичко тя да промени.
Сълза след сълза пада по лицето,
пфф, какво му пука на момчето?!
Живее си живота, забавлява се и си пее,
а нея няма кой да я разсмее.
Всички ù казват, "Остави не си струва, той не заслужава",
но тя не може без него и все му прощава.
За него това е просто момиче,
не е единствена, нали така?
Но той за нея е всичко
и не може просто да захвърли това.
Опитват се други момчета да откраднат усмивката, да вземат душата ù,
но това си остава нейното момче успяло да завладее сърцето ù. 

Усмивката на лицето ù отдавна не е блестяла,
фалшива е тя онемяла.
Но повярвайте, ще дойде ден, когато той ще усети болка 
и ще се чувства като птица в плен.
Ще съжалява и ще се чуди,
защо той допусна да я загуби.
Може би ще се срещнат някой ден случайно, 
той ще я погледне в очите и тя ще се сети за лъжите.
Него ще го заболи и ще се опита пак да я прелъсти.
Тя би искала най-много това,
но знае че я очаква отново тъга.

© Ваня Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??