Feb 7, 2014, 12:34 AM

***

  Poetry
421 0 0

Едно момиче те обича и заради теб очите и са пълни със сълзи,
заради теб тя се измъчва до зори.
Боли я и от острите ти думи сърцето ù кърви,
ах, как иска с една вълшебна пръчица всичко тя да промени.
Сълза след сълза пада по лицето,
пфф, какво му пука на момчето?!
Живее си живота, забавлява се и си пее,
а нея няма кой да я разсмее.
Всички ù казват, "Остави не си струва, той не заслужава",
но тя не може без него и все му прощава.
За него това е просто момиче,
не е единствена, нали така?
Но той за нея е всичко
и не може просто да захвърли това.
Опитват се други момчета да откраднат усмивката, да вземат душата ù,
но това си остава нейното момче успяло да завладее сърцето ù. 

Усмивката на лицето ù отдавна не е блестяла,
фалшива е тя онемяла.
Но повярвайте, ще дойде ден, когато той ще усети болка 
и ще се чувства като птица в плен.
Ще съжалява и ще се чуди,
защо той допусна да я загуби.
Може би ще се срещнат някой ден случайно, 
той ще я погледне в очите и тя ще се сети за лъжите.
Него ще го заболи и ще се опита пак да я прелъсти.
Тя би искала най-много това,
но знае че я очаква отново тъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...