Oct 11, 2020, 7:47 AM

60 години Любов

  Poetry » Love
603 1 0

Пролетта е с уханието на розите през май

и как благословена е замята като в рай!

Това е времето, когато любовта царува

и всяко същество тя гали и вълнува!

 

Ощастливен с партньорка славеят вълшебно чурулика,

а горе от дърветата радостта му навред блика.

Тук във страстна прегръдка са влюбените двама,

че обич свързва ги младежка, пламенна, голяма!

 

Те нежни думички си шептят и жадно се целуват,

а в душите им забранените желания бушуват!

Сърцата им пленени от сезона романтичен,

в унисон с него трептят с порив еротичен!

 

Телата си един на друг с любов дарили,

те сладострастието за първи път открили!

От тази бурна лудост лежат зашеметени,

притихнали в опиянение и сякаш преродени!

 

Огнената вълна със пълната си хормонална мощ,

повторно ги обля в годежната им августов нощ!

И 60 години красивата им любов продължава

да им дава сили и старините им да огрява!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Стратева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...