***
Погледни навън, снега погледни,
той всичко затрупа, земята е бяла.
Стопени снежинки - бистри сълзи,
от стъклото изтривам с ръка отмаляла.
Погледни навън, снега погледни,
първият сняг за тази година.
Той продължава, вали и вали,
по стъклото рисува бяла картина.
В очите ми парят горещи сълзи,
не снежинки случайно стопени.
Погледни навън, снега погледни,
той носи радост за теб и за мене.
В болничната стая е топло сега,
аз пътувам от теб надалече,
навън погледни, натрупа снега.
Обичам те, мое любимо човече.
Погледни навън, снега погледни,
дори и студен той радост ни носи.
Мисля за тебе, а влакът лети
отговор няма за мойте въпроси.
© Мария Мирчева All rights reserved.
