Mar 14, 2010, 7:53 PM

*** 

  Poetry » Other
684 0 3

Погледни навън, снега погледни,

той всичко затрупа, земята е бяла.

Стопени снежинки - бистри сълзи,

от стъклото изтривам с ръка отмаляла.

 

Погледни навън, снега погледни,

първият сняг за тази година.

Той продължава, вали и вали,

по стъклото рисува бяла картина.

 

В очите ми парят горещи сълзи,

не снежинки случайно стопени.

Погледни навън, снега погледни,

той носи радост за теб и за мене.

 

В болничната стая е топло сега,

аз пътувам от теб надалече,

навън погледни, натрупа снега.

Обичам те, мое любимо човече.

 

Погледни навън, снега погледни,

дори и студен той радост ни носи.

Мисля за тебе, а влакът лети

отговор няма за мойте въпроси.

 

© Мария Мирчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??