Приятелю,

             любовнико,

                            съпруже,

                                       сине,

ти моя нежност и метафора

на думите “любов, ”сърце” и “дом”.

С ръце, създадени да ме прегръщат,

и с дух -  възторжен  стон.

Захвърлях огнената риза

на протуберансите от гняв,

щом в други измерения навлизах

през поглед кестеняв.

Ти бе плеяда сладко грееща

и озарила моя свят,

а лъвското ти благородство вееше

достойно гривест звездопад.

Как да опиша лудостта

неразгадана в дълги нощи,

щом вехне всяка красота,

изречена немощно.

С увереност на хубавица

до теб вървях напето,

макар че в делничните дрехи

празнувах битието.

Сечахме нашите  пъртини

сред гъсталак многовековен.

Два корена събрахме

в един безкраен корен...