Dec 2, 2009, 10:15 PM

* * *

  Poetry » Other
641 0 3

 

 ... защото мишките, притулени

в сивата мъгла,

цвърчат в дивашки танц.

Прегърбените цветове на розите

с бодлите си ухаят.

В разложената цветност

бях минзухар,

усмихна дните - мрачност.

... защото няма болка от

обичам.

Защото, времето не ми достигна

да стопля,

изгубена душа.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Ганев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...