Oct 29, 2012, 12:18 PM

* * *

825 0 0

Под сенките на надвисналото в безтегловност небе

и посивялото почти незабележимо слънце

донесе благодат за пожълтелите треви

дългоочакван хлад и две-три капки.

Потънаха те безследно като от илюзията породени,

уловени от хиляди прашинки;

не утолиха ни суша, нито жажда,

не измиха въздуха, прашните листа.

Но с радост и надежда напоиха,

белязаха деня със среща -

капчици,

прибрали в себе си прахта

и разкроили въздуха в пространство.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...