***
Станах и тръгнах към залеза,
заслепена и нечуваща суетата около
себе си,
оставих оръжието,
примирих се със самотата,
зовът на сърцето си потулих
дълбоко -
станах и тръгнах към залеза...
24. юни, 1999 г.
© Стефка Данева All rights reserved.
Станах и тръгнах към залеза,
заслепена и нечуваща суетата около
себе си,
оставих оръжието,
примирих се със самотата,
зовът на сърцето си потулих
дълбоко -
станах и тръгнах към залеза...
24. юни, 1999 г.
© Стефка Данева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...