Aug 24, 2011, 4:48 PM

* * *

  Poetry » Civic
467 0 1

Неуморно


Този средно луксозен автомобил
не беше причината
за вашата необичайно дълга пауза
пред прекалено познатия подлез.
Под предното стъкло видяхте
соларния панел на зареждачка за
индустриални батерии.
Това ви припомни за планинската
екскурзия с тримата ви,
вече женени прятели, и късната
неделна следобед, когато
осемнайстото повторение на песента
“Ред Рейн” накара Жоро да попита:
Нали сте пуснали мотора да работи?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Левон Манукян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...