***
Ужасно млад, а някак уморен.
Стоиш пред мен като безлюдна гара.
Ела не се страхувай, поседни до мен!
Съдбата е Измамница. Ще ти разкажа.
Не казвай нищо просто помълчи
за белега от блудна изневяра!
Чета по устните ти и така личи
че демони отвътре те изгарят.
"Различен си. От топъл бриз роден
На теб гората ти е родна майка.
В планински въздух си люлян
и тичал бос в поля от лайка. "
Усмихваш се. Видях сега искри
в надежди тъжно опустели,
при спомена за детските ти дни
от моята уста те връхлетели.
Не се срамувай! Просто помълчи!
Дори не искам с мене да оставаш.
"И знай че вечно няма да боли
научиш ли се да прощаваш.
Помни че всеки своя маска слага
и палим я останем ли сами.
И всеки нещо свое е изстрадал,
но хора сме и пак грешим.
Прегръщаме , до болка хапем.
Градиме кули ,после ги рушим.
Опитваме се чисти да опазим,
ръцете си преди да умъртвим.
Но ти недей,недей да мразиш
Бъди орел , над всичко и лети !
В нозете им недей да лазиш
орел не може да пълзи!
Пази душата си на буен вятър,
наивноста си на дете,
очите топли като юлско лято,
обичащо раненото сърце !....."
Не казвай нищо , просто помълчи !
Така ми е добре със теб във тишината.
Дали пък ти във моите очи
не би открил отново светлината ?!
© Ирина Кирова All rights reserved.
