***
Там някъде в сърцето затаено, в някой ъгъл скрит...
Бисерно мънисто позлатено бе моята мечта и моят вик.
Аз знаех, че е там, но го забравих.
Не виждах светлината, не чувах вик...
После слях се с тълпата и остана само моят огнен миг.
В мен се бориха и обич, и омраза, в мен се бориха и не, и да.
Не мислих... Не смеех да поплача.
Дори загубих радостта с последната усмихната сълза.
Сринах се, потънах в забрава...
Тъпчеха ме и още ме боли.
Но дойде знак от небесата.
Бог ме благослови.
Поех си пътя без тълпата,
отново върнах светлината, зарекох се в мечтата!
© Алина Костова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря!!!
-
Хареса ми! „Бисерно мънисто позлатено“, забравено, самотен сред тъмата „огнен миг“, се изплъзва като плачеща в огън сълза. Във всичките си превъплъщения изгубеното е едно - същността на човека. Прекрасно е, че отново е намерена! Как ще лееш огнени сълзи, ако ги нямаш в сърцето си. Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
