Jan 21, 2014, 10:59 PM

*** 

  Poetry » Love
719 0 7

Как искам всичко мимолетно да изтрия,

за да те имам, само теб любов жадувана,

и искрените чувства да не скривам,

когато сълзите напират при сбогуване.

Да се събуждам слаба и прахосница,

да падам ничком пред зова на ласките

в прегръдките на Любовта-Магьосница,

да прося капка милост от палача ù.

Да се разплаквам тихо на разсъмване,

когато ненаситно любят се щурците 

и да се радвам - виж, потръгна ни -

не всичко в любовта ни е измислица,

не всичко са изписали поетите,

не всичко филмите разхубавили са!

И да изстрадам всичко - ето ме -

гребни си от душата ми - пенливата!

© Рени Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Очарована съм от всичко,което ми споделихте.Уверих се,че за любовта и светлината няма граници!
  • !!
  • Добре дошло, свежарче
    Предчувствам задушевност по тия ширини
    Гребнах си. До нови срещи!
  • "не всичко в любовта ни е измислица,
    не всичко са изписали поетите,
    не всичко филмите разхубавили са!
    И да изстрадам всичко - ето ме -
    гребни си от душата ми - пенливата!" Къде сте, мъже, когато толкова вярно и нежно пее една женствена муза?! Със сърдечен поздрав!
  • Много ми хареса, емоционално е, всеотдайно, усетих градацията...
    Поздрав!
  • Харесах стихотворението ти.
    "гребни си от душата ми - пенливата!"
    Хубаво!
  • Аплодисменти!
Random works
: ??:??