***
Как искам всичко мимолетно да изтрия,
за да те имам, само теб любов жадувана,
и искрените чувства да не скривам,
когато сълзите напират при сбогуване.
Да се събуждам слаба и прахосница,
да падам ничком пред зова на ласките
в прегръдките на Любовта-Магьосница,
да прося капка милост от палача ù.
Да се разплаквам тихо на разсъмване,
когато ненаситно любят се щурците
и да се радвам - виж, потръгна ни -
не всичко в любовта ни е измислица,
не всичко са изписали поетите,
не всичко филмите разхубавили са!
И да изстрадам всичко - ето ме -
гребни си от душата ми - пенливата!
© Рени Петрова All rights reserved.
!!
