Feb 5, 2009, 12:36 PM

* * *

  Poetry » Love
1.3K 0 3
Сега ще ти кажа колко много те обичам!

Сега, ще ти кажа колко много те обичам!
Погледни небето...
тези ярки звезди...
Погледни луната...
Полъх на живот...
Погледни вълните морски...
Как бушуват...
Нещо странно има ли, кажи?...
Погледни пясъка нежен,
приветства и тази нощ...
Усети вятъра нежен...
Погледни сега и мен...
Виж блясъка на хилядите звезди
в моите очи...
Виж луната, тлееща в лицето ми...
Усети вятъра, веещ в косите ми...
Думите ми сега, като морски вълни
бушуват...
Сега ще ти кажа колко много те обичам...
Чакай пак да те погледна...
Очите ти като пътеводен знак блестят.
Да, аз виждам светлината в твоето сърце...
Колко плахо гледаш...
Сякаш чакаш да ти кажа ''Колко много те обичам''...
Но жалко, тази нощ отиде си, колко бързо, нали?!...
Но нищо, ти утре чакай ме при залез...
Ще ти кажа колко много те обичам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидара All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не, не се сърдя..Мерси
  • хубаво е, Боби но имам две мънички забелжки ако ми позволиш хихии :
    1. луната не мисля, че може да тлее и то В лицето ти
    и 2. може би ако замениш " Чакай пак да те погледна..." с нещо от сорта на " Почакай, нека пак те погледна..." ще звучи по-добре, тъй като това твое изречение звучи малко разговорно и не се вписва на фона на останалите
    надявам се не се сърдиш за съветите поздрави
  • ..Но нищо, ти утре чакай ме при залез...
    Ще ти кажа колко много те обичам...

    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...