Feb 5, 2009, 12:36 PM

* * *

  Poetry » Love
1.3K 0 3
Сега ще ти кажа колко много те обичам!

Сега, ще ти кажа колко много те обичам!
Погледни небето...
тези ярки звезди...
Погледни луната...
Полъх на живот...
Погледни вълните морски...
Как бушуват...
Нещо странно има ли, кажи?...
Погледни пясъка нежен,
приветства и тази нощ...
Усети вятъра нежен...
Погледни сега и мен...
Виж блясъка на хилядите звезди
в моите очи...
Виж луната, тлееща в лицето ми...
Усети вятъра, веещ в косите ми...
Думите ми сега, като морски вълни
бушуват...
Сега ще ти кажа колко много те обичам...
Чакай пак да те погледна...
Очите ти като пътеводен знак блестят.
Да, аз виждам светлината в твоето сърце...
Колко плахо гледаш...
Сякаш чакаш да ти кажа ''Колко много те обичам''...
Но жалко, тази нощ отиде си, колко бързо, нали?!...
Но нищо, ти утре чакай ме при залез...
Ще ти кажа колко много те обичам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидара All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не, не се сърдя..Мерси
  • хубаво е, Боби но имам две мънички забелжки ако ми позволиш хихии :
    1. луната не мисля, че може да тлее и то В лицето ти
    и 2. може би ако замениш " Чакай пак да те погледна..." с нещо от сорта на " Почакай, нека пак те погледна..." ще звучи по-добре, тъй като това твое изречение звучи малко разговорно и не се вписва на фона на останалите
    надявам се не се сърдиш за съветите поздрави
  • ..Но нищо, ти утре чакай ме при залез...
    Ще ти кажа колко много те обичам...

    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...