* * *
Умира любовта,
след нея има мъка и тъга,
една голяма празнота...
И пак останала сама,
ще търся път към радостта.
Надеждата ще бъде с мен,
ще бродя с нея нощ и ден
и само тя ще ме крепи.
А ти - далеч, далеч бъди,
не искам да си тук до мен,
душата ми да бъде в плен
и все да ме объркваш ти,
да смесваш клетви и лъжи...
Със мене всичко е до тука
и намери си една друга,
която да ти вярва и мечтае,
че с тебе вечна любовта е.
Bърви и щастието си търси,
за мене просто забрави.
Аз имам своите мечти,
за тях не си ми нужен ти.
© Надя All rights reserved.
Много хубав стих! Най-много ми харесва краят, точно така трябва да се разсъждава 
