Ще пропукат гларуси съня ми,
и през две отворили се цепки
светлина ще бликне да упъти,
към познатата и клетка,
душата ми-пребродила вселени...
Но където ще да ходи нощем!
Щом като накрая мене
е избрала-с утрото ми просто.
Щом избрала си е аромата на кафето,
на цигарен дим, и на море.
Разбрала, че безсмъртието е нелепо
без простото човешко битие!