меланхолик (Йордан Серафимов) меланхолик (Йордан Серафимов)
6 165
Nov 14, 2007, 3:14 PM

* * *

  Poetry
867 0 8

Срежи ръцете си и

в огъня хвърли ги,

предай мечтите си и

после забрави ги;

 

потъваш бавно

в хладното пространство -

разбий оковите

и тръгвай в странство...

 

Съзирам пътя, но

пред мене той чернее,

"това е твоят път" -

сърцето тъжно пее,

 

в стаята ми мислите

изгниват -

(взаимстване):

пламват,

             угасват и

                                изстиват...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Серафимов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0