* * *
Ти каза, че избираш нея.
Тръгни и ако можеш забрави ме.
Върви по път, с илюзии осеян,
и сенки да ти шепнат мойто име,
дъхът на рози мен да ти напомня,
и песента на вятър - моя глас,
а капките роса - сълзи отронени
в последния безкрайно дълъг час.
И как без теб да бъда аз не знаех,
през бурята сама да продължа,
във сънищата само те мечтаех
и се превърна в моята лъжа.
Научих се без тебе да се смея,
след век тъга на себе си приличам,
в съня си - пак до лудост те копнея,
наяве - пак до лудост те обичам.
Сънувай мен, заспивайки до нея,
изричай и бълнувай мойто име.
Макар и само в стих - живея.
Със залеза запей ме и спомни ме.
Р. Чакърова
Шумен 1985' - Лондон 2014'
© Росица Чакърова All rights reserved.
