Oct 10, 2009, 8:20 PM

* * *

  Poetry » Other
924 0 0

* *  *

 

Творецът неразбран живее,

за красотите в душата му рядко се говори.

 

Творецът има странни приятели.

Виждал съм го с дъжда да си говори.

 

Творецът, всъщност, много пъти ставал е за смях

и не за друго - само щот' е по-особен.

 

Творецът казват, че е сам

и лута се между въпросите и отговорите.

 

Той често от болка се напива!

Не зная... може би, защото рядко, твърде рядко

Творецът остава от някой разбран.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петко Петков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...