...
Голямата любов била голяма,
защото тъй високо ни издига.
Игаря всичко с буен ярък пламък
и никак не умее да ни стига.
Но също е голяма и понеже
с най-тежък камък може да притиска.
С най-остра мъка идва да ни реже,
с най-дива сила иска да ни липсва.
Голяма е... А малък е човекът,
едно петно във космоса вековен...
Започва прозаично с кратка среща,
но само миг - духът ти е поробен.
Голямата любов не ни прощава.
Не жали, не потрепва, не отстъпва....
Не знаеш вече мир или война е.
А само, че не мисли да си тръгва.
