* * *
Въпреки младостта ни отминала
и есента в косите ни,
и любовта ни изстинала,
и тъгата в очите ни.
Въпреки жестоките истини
и мечтите ни смачкани,
и лъжливите пристани,
и леда в душите ни.
Противно житейските мъдрости,
с гръб към закони неписани,
простили си всякакви подлости,
предателства,саги измислени...
Противно на чуждите щастия,
с лице към зрънцата останали,
да потърсим последно причастие
в разбития храм на сърцата ни.
Да намерим в себе си думите
и искрите дълбоко заровени.
И подредили правилно римите,
да се стоплим на огъня.
© Iliana All rights reserved.
