Дали ще те усетя на зарана, 

като мускус улавяща дъха ти?

Дали ще се почувствам неразбрана,

виждайки последните ти стъпки?

Дали ще те помоля да останеш,

или сънят ми ще замести тежкото сега?

Дали ще се почувствам презряна,

или ще продължа да припомням си нощта?

Все пак за теб бях просто тяло,

а ти за мене беше пролетта,

не бих се взела за поквара,

но не това е любовта!

А може би ти така обичаш,

каза бягаш, щом сърцето зашепти,

а аз не мога да остана на пристана

на твоите мечти.

Ела последно, взимай сладост

и в миг вечността ми събери,

от теб ще взема капка радост

и прилива на топлещи сълзи.