* * *
Подивели зеници,
от радост
изтичат от кратера
обич.
Недокоснали
дните си,
оглушихме разпятия.
И в очите се случиха
кълнове.
© Атанас Ганев All rights reserved.
Подивели зеници,
от радост
изтичат от кратера
обич.
Недокоснали
дните си,
оглушихме разпятия.
И в очите се случиха
кълнове.
© Атанас Ганев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...