Денят е твой, плахо ще пристъпя,
с букет цветя, усмивка, реверанс,
ръка ще ти целуна и ще кажа:
От сърце обичал съм те аз.
Сълза от благодарност ще отроня
за чувствата, за твойта доброта,
за дните ти отдадени на мене,
на мен и нашите деца.
Денят е твой, знам, ще се усмихнеш
ще ме погалиш със ръка,
ще прошепнеш: Денят да е за двама.
И ще заключим външната врата.
С. П.
© Стойчо Пеев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
