Денят е твой, плахо ще пристъпя,
с букет цветя, усмивка, реверанс,
ръка ще ти целуна и ще кажа:
От сърце обичал съм те аз.
Сълза от благодарност ще отроня
за чувствата, за твойта доброта,
за дните ти отдадени на мене,
на мен и нашите деца.
Денят е твой, знам, ще се усмихнеш
ще ме погалиш със ръка,
ще прошепнеш: Денят да е за двама.
И ще заключим външната врата.
С. П.
© Стойчо Пеев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
