Apr 25, 2012, 5:27 PM

* * *

  Poetry » Love
927 0 2

Събуждам се - тихо е. Ти спиш до мен.
Сгушена сладка, о, миг съвършен.
Докосвам лицето ти с дъх затаен,
така и не зная защо ли си с мен.

Какво ли намери, какво ли разбра
за мойта непокорна и черна душа?
Въпросът "защо си тук?" и "до кога?"
ме изпълва с отчаяние и черна тъга.

Не вярвам в Рая - аз съм за Ада.
Там ли ме водиш с тази наслада?
Да те имам за миг, преди вечността
да ме прати при Дявола, и там да се спра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Напомни ми за една песен на Вълдобрев: "...Този р-а-а-а-а й води в ада...".
  • Всеки един коментар и предложение за заглавие е добре дошло

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...