Едно сърце има нужда от момче,
но това момче не желае да го поведе.
Да го изведе от тази тъмнина,
обграждаща нейната душа...

Една душа има нужда от любов,
караща те да се чувстваш по начин нов!  
Той довежда в тебе песента,
и край на твоята тъга!
 
Едни очи нямат нужда от сълзи.
Те искат светлина,
озаряваща цялата земя...
щом тя чуе негови слова!

Едни устни нуждаят се от твоята целувка,
целувка, превърната в любов!
Спираща този тъжен зов,
ненамерил онзи начин нов!

Едни ръце нуждаят се от топлина.
Допирът на твоята ръка!
Каращ я да вижда любовта,
дори в мрака през нощта.

А тя?! Тя нуждае се от теб!
Не! Не стигат твойте писма,
нито погледът ти празен през часа,
нито обещание, който всъщност е нейната мечта!

Подай и ти ръка, отведи я на края на света!
Покажи и тази светлина, идваща от твоята душа...
Спирай ù дъха само с погледа ти през деня!
Обичай я и ти, защото тя сърцето си дари...