H1rMi (Вили) H1rMi (Вили)
24
Jun 8, 2007, 10:14 PM

* * *

  Poetry
875 0 2
Тя

Когато чувстваш,
че дъхът ти спира
и надеждата
в теб бавно умира,
когато викът
за помощ се връща
и няма никой
в твоята къща,
Тя до теб
тихо ще седне,
ще запали
безброй светлини
и повече нищо
не ще тегне
и тъгата ти
ще се стопи.
Дори и невъзможно
да изглежда,
тя ще ти даде
опора и надежда,
без да очаква
нищо в замяна
от любов майчина
е изтъкана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0