Когато литна като птица, припомни ми,
че вече не веднъж криле горих,
болезненото приземяване спести ми,
макар че нищо аз не ти спестих.
Когато пия лудо вино, завържи ме,
скрий бързо ножа и върви без глас
и само този път, щом трябва - излъжи ме,
макар че само теб не лъгах аз.
Когато искам да обичам, окови ме
и скрий далеч от мене ключа - стих,
не за последен път от лудостта спаси ме,
макар че аз от мен не те спасих.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
