Jan 7, 2010, 10:08 AM

* * *

  Poetry » Other
651 0 2

 

 

 

                                                              Прихлупен дом -

                                                              прехапана мечта.

                                                              Прерязани обятия -

                                                              като слънчев рог.

                                                              Без праг, 

                                                              открехната врата.

                                                              Пламъче мъждукащо

                                                              мечтае,

                                                              бъдност.

                                                               

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Ганев All rights reserved.

Comments

Comments

  • не ти е нужен праг
    за да очакваш
    прехапаното..
    нека да кърви,
    соленият му вкус
    ще ти подсказва
    как бъдното
    обича и боли...
  • Харесах! Поздрави!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...