...
"Dum spiro, spero."
Отварям очи,
поглеждам се-
сякаш съм се преродила,
едва се познавам.
Всяка сутрин нов човек се събужда
в същото тяло
в същото легло.
Като че ли съм съставена
от хиляди същности,
за които не знам,
но безспирно излизат
на повърхността на водата.
Усещам въздуха около себе си
студен и щипе кожата ми,
потрепервам и
проглеждам в мрака-
а лицето на надеждата наблюдава кротко
всеки, който отчаяно изход търси.
Колкото по-учестено дишам,
толкова повече надежда инжектирам
в кръвта си
и душата ми ритмично се блъска
в стените на тялото ми
в неуспешен опит да се измъкне
и да заличи всички поставени ѝ граници.
Макар и затворена
свободно диша и се храни
с надежда и любов.
Макар и с мъка и страдания
да се е спречквала,
знае как да се възстанови
и отново да се разбунтува срещу
мъката, залегнала в съзнанието ми
като нормално състояние на духа.
© Слънчоглед All rights reserved.
