61
Във младостта, разбира се, греших
и всяка грешка в егото си крих.
Аз минало не мога да променям,
но всички стари грешки си простих.
62
Човекът през живота преминава
и някаква следа след себе си оставя.
От мене – само думи, но за доброта и обич.
Надявам се в душите ви да пребивават.
63
Каквото беше вчера, такова е и днес.
Причината се крие в мисловния прогрес.
„Сменете бързо чипа!“ – съветваше ни царя,
но май това е дълъг, мъчителен процес.
© Румен Ченков All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
