Jun 11, 2010, 12:04 AM

***

  Poetry » Other
822 0 0

На дъщеря ми, която тази нощ навършва 20

 

 

Ангелско подухване в лицето.

Крилете си –

нарочно ги отряза.

Остави шепота

раним

да свети

в надраскани

на пресекулки

вечер

куплети

скришно

зад маската на скучните

пораснали.

Оттатък рамото

пропуснато

на детството в косите

примижава

вълшебството на много

приказки

така и непрочетени

напук.

Неслучени.

Завинаги да бъдеш Пепеляшка

е избор на крилете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...