Aug 11, 2010, 11:10 PM

* * *

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Пред мен


Пред мене твойто бяло, голо тяло, 

секунда свян и време спряло.

Дланите ти мъжки - топли и корави, 

пръстите ти ловки, търсещи и благи.

Наляти устни, трепетна тревога. 

Потиснат стон със името на бога.

Глътка въздух, в дробовете - грях.

В очите твои - гола Аз. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велизара Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...