* * *
Сега ще си мълчим. И после пак.
Обичам да мълча, но само с тебе.
В цигарената тишина на този мрак
от думите да се спасим навреме.
Защото няма смисъл никак в тях.
Не ми се слуша, даже и да има.
На теб не ти се слуша. А във нас
пониква нежност, толкова голяма,
че цялата луна трепти без дъх.
Звездите правят дупки в небосвода.
По капките на идващия дъжд
познавам колко време ще те няма.
След допира, след устните, след бях
едно със теб и със душата ти.
След влюбеното тихо - аз
те искам. И те крия във сълзата си...
© Ем All rights reserved.
