* * *
ххх
То е по средата между мен и теб,
между него и нея, между Ние и Другите.
Нещо средно между вчерашни новини
и утрешни дати, между истините и заблудите.
То е дребната разлика между болката и екстаза,
между разум и сетива.
То е делничното незабележимо
като това и онова -
гръб на риба между слънцето и реката,
дълго подтискана от студа упорита трева.
Нещо средно-статистическо
като право и задължение,
като народ без крака и глава.
То наподобява полу-изпиването
на бутилка вино в средата на умората
и вечерите в чужда земя.
Много прилича на косите на мама,
която отдавна броди
по средно въртелива орбита
на средно ярка звезда.
То пробожда като нож гръдта ми,
когато ми изневеряват
средно-месечно по веднъж
и само тогава сънят ми трака със зъби,
и от очите ми се излива средно проливен дъжд.
То със сигурност е табела за никъде,
враждебно окръглила бузи на средата на пътя
между раси и цветове.
Между миг и протяжност,
между факт и илюзия,
между шепот и гласове.
Звучи като внезапно оформена музика
между крясъци и тишина.
Нещо внезапно появило се
между семеен скандал
и химн на далечна страна.
То е, всъщност, прозрение,
светулка, блеснала на лятото
върху измития тезгях.
Звук от подритнато камъче,
опит за смях и листа отронени.
Наизустени, неизпратени писма
между прелюдия и крах.
Върху масата - следи от прах...
И спомени.
© Цонка Людмилова All rights reserved.
