Jul 30, 2021, 2:44 PM

* * *

770 0 0

 

В късните часове с трясък

или само с пукот в паркета

се отваря широко оная врата.

Потъвам във мрака и мълком се моля:

вървете си по пътя, бесове.

Няма място за вас в тънката ми пътека,

нито с тайни ще ви нахраня и напоя.

Никой жив човек не може да надникне

в тъмната ми половина,

няма втори ключ за тези светове.

Инак, ще изпусна звяра.

В клетката му свети сърпът на луната

и коси тревата на безумия.

Какво и кой ще ми напомни,

че през това са минали

и други хора с мисли наранени,

а Хаосът е миг преди ентропия.

Дали за нея съм готова

или да изпреда от лунните лъчи

клупа за бягство и измамно облекчение.

Или да се отдам на сън

до следващото утро, за отмора.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....