Jul 16, 2011, 3:19 PM

***

Poetry » Love

1K 0 1

Седя в ъгъла, а в ръката си
държа нейна снимка.
Сълзите се стичат по
студена му буза.
Спомените не ме
напускат.
Навсякъде я виждам -
на улицата, в училището,
там където живея.
Но това не беше тя,
просто полудявам...
Всичко, което искам,
е тя да се върне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

doreto66 (Дора Павлова)

миниатюра - да. стишие - не мисля.

2011-07-16T15:20:13+03:00

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0