* * *
Аз съм тишина и призрак,
стон нечут, недоловена дума,
а ти си стряскащ крясък,
роден в една реалност-измама.
Аз събирам всички чувства,
всеки празен или скъсан лист,
а ти си вятърът, който ограбва,
сеещ само омраза и мъст.
Аз давам всичко ценно,
диаманти-искрящи сълзи,
а ти си нещо нетрайно,
което се гърчи, пада, пълзи.
Аз съм твоята вяра за милост,
твоята пазителка на свещения храм,
а ти си горчивина, облята в гордост,
имаш всичко, НО И С ВСИЧКО СИ САМ!!!
© Тинка Найденова All rights reserved.
