* * *

Aug 24, 2008, 5:12 PM

Poetry » Love

1505 0 10

Аз съм тишина и призрак,
стон нечут, недоловена дума,
а ти си стряскащ крясък,
роден в една реалност-измама.
Аз събирам всички чувства,
всеки празен или скъсан лист,
а ти си вятърът, който ограбва,
сеещ само омраза и мъст.
Аз давам всичко ценно,
диаманти-искрящи сълзи,
а ти си нещо нетрайно,
което се гърчи, пада, пълзи. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works