А аз се разкривах постепенно
Абстракция... логика...
Вътрешна празнота -
всичко, което сега се побира
вътре в една човешка душа.
Ненамерен от някого миг,
превърнат в празник на мисълта.
Докато той е велик,
ще ни носи още красота.
Ненужни думи...
Звуци, повтаряни многократно.
И ако влязат в ума ми,
дали това ще става приятно?
Страх ли надушваш, или
просто на лошо ти мирише?
И ако в тебе се слушаш,
ще има какво да напишеш.
Аз за цялото време почивах,
останах без място и време.
Но постепенно се разкривах
и станах малка част от мене.
Вътрешна празнота -
всичко, което сега се побира
вътре в една човешка душа.
Ненамерен от някого миг,
превърнат в празник на мисълта.
Докато той е велик,
ще ни носи още красота.
Ненужни думи...
Звуци, повтаряни многократно.
И ако влязат в ума ми,
дали това ще става приятно?
Страх ли надушваш, или
просто на лошо ти мирише?
И ако в тебе се слушаш,
ще има какво да напишеш.
Аз за цялото време почивах,
останах без място и време.
Но постепенно се разкривах
и станах малка част от мене.
© Христо Андонов All rights reserved.
