А бе, женски истории…
Часовникът звънна.
Нима е съмнало?
Слънцето ми се усмихва отвън.
Надигам се плахо, и
стигам до мивката някак си.
Плисвам шепа вода върху себе си -
и отивам да правя традиционната чаша кафе.
После сядам отвън на терасата,
отпивам от чашата – обожавам горчиво кафе.
Но… удоволствието е еднократно.
После тичам обратно към кухнята,
леле, закуската - мляко и сандвич,
може и рохко сварено яйце?!
А минутите бързат, не чакат…
Пак ще се втурна по пътя за работа,
забързана, запъхтяна, олеле!
Пак закъснях!
Така започва денят ми,
забързан,
и в бързане, преминава остатъка…
До мръкване.
Прибирам се премаляла, а пътьом си мисля,
че… трябва да взема насъщния
и нещо да пусна в тигана…
Божке! Защо сме устроени странно?
А бе, женски истории…
© Нели All rights reserved.
