Sep 24, 2007, 9:54 AM

А беше някак вълшебно 

  Poetry
666 0 0

Изгубена там в безнадежното,
опорочила всяка сълза,
изгубена някъде в спомена,
без глас искам пак да крещя.

А беше някак вълшебно,
омайваше ти с красота.
Но всичко пречупи се някак
на звездния прах в пепелта...

Изтривам чувства напъпили
преди да дойде деня.
Как искаш от мен да обичам
на болката сладостта?

© Ледено-Студена Истина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??