А беше съдба
От многото обич сърцето ми сякаш изстина,
а те обичах... а беше съдба,
замина без ''сбогом'', в душата ми всичко се срина,
остана само болка и тъга.
Простих ти за всичко - нали те обичах,
мечтите си светли запазих за теб,
но ти се отрече от мен и забрави,
какво бях аз за теб? - един смотан поет.
Така е, защото безумно обичах,
но ти замени обичта за пари,
парите са алчни, но ти не попита,
дали ще боли... щом трябва, върви.
Недей да си спомняш за мене, не бива,
обичах те, да, но отмина това,
сама съм без теб, не чак толкоз щастлива,
за сбогом ти махам... а беше съдба.
18.10.2007 г.
а те обичах... а беше съдба,
замина без ''сбогом'', в душата ми всичко се срина,
остана само болка и тъга.
Простих ти за всичко - нали те обичах,
мечтите си светли запазих за теб,
но ти се отрече от мен и забрави,
какво бях аз за теб? - един смотан поет.
Така е, защото безумно обичах,
но ти замени обичта за пари,
парите са алчни, но ти не попита,
дали ще боли... щом трябва, върви.
Недей да си спомняш за мене, не бива,
обичах те, да, но отмина това,
сама съм без теб, не чак толкоз щастлива,
за сбогом ти махам... а беше съдба.
18.10.2007 г.
© Памела All rights reserved.
