Пами (Памела)
111 21
Oct 18, 2007, 9:12 AM

А беше съдба 

  Poetry
520 0 6
От многото обич сърцето ми сякаш изстина,
а те обичах... а беше съдба,
замина без ''сбогом'', в душата ми всичко се срина,
остана само болка и тъга.
Простих ти за всичко - нали те обичах,
мечтите си светли запазих за теб,
но ти се отрече от мен и забрави,
какво бях аз за теб? - един смотан поет.
Така е, защото безумно обичах,
но ти замени обичта за пари,
парите са алчни, но ти не попита,
дали ще боли... щом трябва, върви.
Недей да си спомняш за мене, не бива,
обичах те, да, но отмина това,
сама съм без теб, не чак толкоз щастлива,
за сбогом ти махам... а беше съдба.


                                                    18.10.2007 г.

© Памела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??