А бях щастлива... (там в безкрая)
А бях щастлива
(...там в безкрая...
... на дните си...!)
А бях щастлива…
И къпех се в море от розови мечти!
Всичко беше лесно и без сълзи…
А от наивността ми още не болеше!
А бях щастлива…
В онзи двор, изтъкан от слънчеви лъчи!
Всичко беше ясно без сиви мъгли…
А на живота шамарите още не усещах!
А бях щастлива…
Сред хората с благородни обични души!
Всичко бе по детски с бистри очи…
А в хората лошото аз още не намирах!
А бях щастлива…
Под онова чисто небе с хиляди възможности!
Всичко бе спокойно синьо, без облаци…
А още единствено туй небе бе ми границата!
А бях щастлива….
В моя детски свят, сбъдващ всичките мечти!
Всяка борба лесна бе, без страха…
А победата още бе само мили искрени усмивки!
А бях щастлива…
В моята крепост, построена от плодове и шоколад!
Всяка моя мисъл бе с крила, без бодли…
А сълзите още стичаха се само от голямата радост!
А бях щастлива…
Във водопада на моите детски, сребърни дни!
Всяка въздишка бе свобода, без сълзи…
А съдбата още АЗ я тъках с детското си щастливо сърце!
© Дияна All rights reserved.
