Sep 17, 2008, 7:55 AM

А бях слънце... 

  Poetry
763 0 3
Уморена съм,
от нищото, от сивотата,
иска ми се да е сън,
но не, това е самотата.
Хора, спрете се,
не виждате ли мойто отчаяние,
моля ви, смилете се,
преоткрийте моето сияние!
А бях слънце,
някога, отдавна,
сега не съм дори луна
и звездите мои ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Микова All rights reserved.

Random works
: ??:??