Nov 19, 2011, 5:40 PM

А играта е все така проста - тя поисква и той отхапва

  Poetry » Other
931 0 19

 

 

 

 

==

 

Тя, играта, не се е променяла.

Правилата са същите. Сякаш

е все още Адамово време

и все още не е изщракала

 

на Едемската порта ключалката.

Тая Ева, не се ли научи,

че отхапе ли, макар и малко,

вместо ласка, шамар ще получи.

 

И Адам - по библейски наивен,

всеки път на хорото се хваща.

(Резултат - езическо сливане,

после -ред греха да плащат.)

 

За едната откъсната ябълка

цял живот ни се късат сърцата.

Тая Ева, защо ù трябваше?

Днес сама да ù плащам цената.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...