А казвахте…
А казвахте, че щяло да ми мине,
че с времето ще си отиде любовта,
че щом не виждам очите му така любими,
щяла в прах да се превърна и жарта.
Казвахте, че след дъжд ще дойде слънце,
че след зимата ще дойде пролетта,
но тази пролет завинаги си тръгна,
когато във сълзите му видях смъртта.
Опитах да се боря с всичко,
опитах да съм силна – не успях,
сега излишно е да продължа по пътя,
той същият си е покрит със сняг.
Кой казал е, че времето лекува,
че веднъж обичаш ли, ще можеш пак,
капка истина не виждам в тези думи,
както няма слънце в непрогледен мрак.
А нали уж казвахте, че ще ми мине,
защо тогава още ме боли,
защо от всякъде дочувам неговото име
и като музика гласът му в мен шепти?
© Ирина Тодорова All rights reserved.
