А когато...
И ако стане време да си тръгнеш,
ще ти прошепна тихо - остани,
ще ме погледнеш във очите и ще ме прегърнеш,
и ще спре да ти се плаче и боли.
Ще изчезне и тъгата от лицето,
ще почувстваш блага топлина,
като птица ще се рееш из небето,
стискайки ме силно за ръка.
А когато умориш се, аз ще те понося,
ще сведеш на рамото ми ти глава,
ще крача бавно по тревата росна
и ще ти нашепвам тихичко слова.
А когато се събудиш в ръце ми,
аз ще коленича,
ще те притискам силно в мен,
ще узнаеш колко силно те обичам,
ще останеш с мене до последния си ден.
© Деян Димитров All rights reserved.
